АктуалноНовиниотдел ПБПЗ

22 АПРИЛ 2024 г. ДЕНЯТ НА ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА СРЕЩУ ПЛАСТМАСА

Денят се отбелязва от над половин милиард души и е най-големият празник на Земята, който не е свързан с религията. Повече от 12 000 партньори в 174 държави се координират от Международната мрежа за Деня на Земята, чийто усилия са насочени към съхраняване на живота на Земята и опазването на планетата ни. Мрежата има за цел да организира подкрепата на гражданското общество за създаването на ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

Денят на Земята се отбелязва за пръв път на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Милиони демонстранти от Северна Америка настояват държавници, политици,  бизнесмени да включат в своите приоритети опазването на околната среда. 

Денят на Земята в България се отбелязва от 1993 г.

Празникът на Земята е обявен за международен през 1990 г., а България започва да го отбелязва през 1993 г. с идеята обединението на хората на планетата в защита на околната среда. България е една от първите, която се присъединява се към международното отбелязване на Деня на Земята.

Живот без пластмаси?        

Може ли някой от нас да си го представи? Заобиколени сме от пластмасови опаковки – торбички, бутилки, чаши. Даже дрехите ни, козметиката и почистващите препарати съдържат изкуствени вещества. Но за съжаление е невъзможно пълното разлагане и повторната употреба на всички пластмасови отпадъци. Поради това на нашата планета от десетилетия се трупат тонове отпадъци, които причиняват огромна вреда на природата и човека. Крайно време е да се замислим за нашето поведение във връзка с използването на пластмаси.

Според статистиките на Европейския парламент всяка година само в Европейския съюз се произвеждат 26 милиона тона пластмасови отпадъци. Това са опаковки, артикули за еднократна употреба като торбички, чинии и прибори, бутилки и чаши, угарки от цигари, хигиенични продукти, части от домакински и електронни уреди, от леки и тежки автомобили и много други предмети от пластмаса. През последните десетилетия производството на пластмаси по целия свят е нараснало  – от 1,5 милиона тона през 1950 г. на 322 милиона тона през 2015 г. Необратимо се е увеличило и количеството на пластмасови отпадъци.

И какво да се прави с тях? Например у нас в Европа?

Пластмасовите отпадъци се преработват по три начина – чрез изгаряне, чрез събиране в депа за отпадъци и чрез рециклиране. На теория всичко това звучи добре. Но на практика числата са доста отрезвяващи. Според цитираната по-горе статистика в страните членки на ЕС по-малко от 30% пластмасови отпадъци се рециклират. Половината от тях се изнасят извън ЕС за по-нататъшна преработка. Останалото се изгаря (около 39%), или пък попада в екосистемата Земя – в реки и езера, в морето и по плажовете, в горите и нивите. Смята се, че в моретата днес попадат над 150 милиона тона пластмасови отпадъци. И всяка година към тях се добавят между 4,8 и 12,7 милиона тона нови. „Все едно всяка минута по един камион пластмасови отпадъци да се изсипват в морето“, така гласи образното описание на сайта на първия магазин „Original Unverpackt“ [Оригинално неопаковано] в Германия.

Веднъж използвани и изхвърлени

Човекът не само произвежда, употребява и замърсява природата с неимоверно голямо количество продукти от пластмаса. Половината от отпадъците, които се откриват в моретата и по плажовете, представляват пластмасови артикули за еднократна употреба: бутилки, угарки от цигари, клечки за уши, торбички, въздушни балони – списъкът е почти безкраен. Само от осемте милиарда пластмасови торбички, които годишно попадат в природата, в океаните са се образували огромни острови от боклуци.

Защото пластмасата не гние? В зависимост от вида материал времето за разпадане на съответния предмет в природата може да трае до 450 г. Това води до невероятни проблеми в глобален мащаб – както за нашата екосистема, така и за световното стопанство. От замърсяването с пластмаса са застрашени всевъзможни животински и растителни видове, които биват задушени или отровени от отделните частици на химикалите в различните пластмаси. През хранителната верига тези изкуствени вещества отново попадат в човека. Ние консумираме отровени риби и морски дарове и пием вода, заразена с пластмасови частици. Но всичко това има и финансови последици – в доклада „Пластмаси в морето“ от октомври 2018 г. Европейският парламент отчита, че пластмасовите отпадъци в морето струват на икономиката на ЕС между 259 и 659 милиона евро.

Според геолози от Лестърския университет в Англия пластмасата изпълнява толкова ключова роля в модерния живот, че е станала част от кората на Земята, превръщайки се в геоложки маркер в последния земен пласт.

Произведена днес пластмасова бутилка за безалкохолни напитки ще бъде все още здрава през 2465 г. Според Департамента за околната среда на Ню Хемпшир пластмасовата рибарска корда ще бъде все още тук през 2616 година. За сравнение, хартиените кърпички се разграждат между две и четири седмици след изхвърлянето им. Приблизително същото време отнема разграждането на обелка от банан.

В зората на навлизането на пластмасовите продукти никой не си е представял, че разпространението им ще достигне такива мащаби. Учени смятат, че вече сме навлезли в епохата антропоцен – геоложки период, белязан от човешката дейност. Докато за други епохи определящи са били естествените природни сили, определящи за антропоцена сме ние.

Информационна брошура за Деня на земята

ПРОГРАМА ЗА СВЕТОВЕН ДЕН НА ЗЕМЯТА