16 НОЕМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА
За толерантността, без която не можем да бъдем хора
Феноменът толерантност е толкова важен в съвременния свят, че на 16 ноември 1995 година ЮНЕСКО приема Декларация за принципите на толерантността. „Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на всички форми на само изява и способите за проява на човешката индивидуалност. За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свобода на мисълта, съвестта и убежденията“, се казва в член първи на Декларацията.
Година по-късно Общото събрание на ООН предлага всяка година на 16 ноември да се отбелязва Международният ден на толерантността.
Още Волтер в есето си „Толерантност“ пише: „Раздорът е голямото зло на човешкия род, а толерантността е единственият изход от него. Това е свойството на човечността.“. А в „Трактат за толерантността“ той отбелязва: „Нетолерантността е онова мрачно суеверие, което подтиква слабите души да приписват престъпления на всеки, който не мисли като тях.“ И допълва: „Правото на нетолерантност е абсурдно и варварско.“
В нашия свят толерантността е по-важна от всякога, тя не е отстъпка, снизхождение или примиряване, тя е необходимост за постигане на разбирателство. Липсата на толерантност е основната стъпка към дискриминацията. Толерантността не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Тя е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.
За съхраняването и доизграждането на един по-толерантен свят е нужно съдействие от всички институции, както и от цялото общество. Органите по въпросите на равенството и организациите на гражданското общество трябва да работят заедно, да координират усилията си с цел да се намери най-доброто решение за спазване на правата на хората, изложени на дискриминация и нетолерантност.
Човешката толерантност и милосърдие не са модна линия. Това е ежедневна борба с предразсъдъци и заблуди за зачитане идентичността на различния, за едно нестихващо уважение към правото на другия да бъде себе си. Особено важно е и хората, като част от това общество, да осъзнаят, че са отговорни за гарантирането и прилагането на това право. Необходимо е тази максима да обуславя светоусещането ни всеки ден.
Толерантност е необходима на всички нива, във всички области на човешките отношения, защото само така можем да живеем хармонично заедно и да развиваме себе си и общността.
Толерантни трябва да бъдем ние, родителите, за да позволим на нашите деца да развият своята индивидуалност и да се превърнат в независими, пълноценни и щастливи хора. Със сила, мъдрост и търпение да приемем избора на младите хора и да се вслушваме в техния глас.
Толерантни трябва да бъдем и към различните и вместо да ги сочим и изолираме, да се опитаме да ги разберем, да ги приемем и да им помогнем, ако имат нужда. Трудно е наистина да излезем от своя собствен свят и да видим отвъд предразсъдъците и страховете си, но само така можем да приобщим всички членове на нашата общност. Без това приобщаване, обществото ни е като счупен съд – парченцата не могат да функционират отделно и само едно да липсва или да не е на мястото си, от това страда цялото. Толерантни трябва да сме и към другото мнение – да отстояваме твърдо позиция, но и да чуваме чуждата гледна точка. Да отворим съзнанието си, да мобилизираме любопитството си, да освободим мисълта си и да опитаме да разберем другия, защото само така се случва диалогът, от който тръгва разбирателството и развитието.
Източници:
https://www.kzd-nondiscrimination.com/layout/index.php/component/content/article/2/1814-16-
