АктуалноНовиниотдел ПБПЗ

31 май – Световния ден без тютюн

МОТО „РЕШИ И СЕ ОТКАЖИ!“

По традиция всяка година по инициатива на Световната здравна организация (СЗО) на 31 май се отбелязва Световния ден без тютюн. Събитието се провежда в страните по целия свят, като се подчертават рисковете за здравето, свързани с употребата на тютюн и се призовава за ефективна политика за намаляване на нивата на неговото потребление.

За 2021 г. темата за Световния ден без тютюн, определена от СЗО е „Реши и се откажи!“  („Commit to Quit“). За повече информация по темата, моля запознайте се с информацията на следния линк: https://www.who.int/campaings/world-no-tobacco-day.

Тази година кампанията за Световния ден без тютюнопушене има за цел да помогне на 100 милиона души по света да се откажат от тютюнопушенето, чрез различни инициативи и дигитални инструменти. В условията на пандемия COVID – 19 много пушачи, в ситуация, вземат решение да се откажат от тютюнопушенето. В същото време преодоляването на тютюневата зависимост се оказва не толкова лесно, особено отчитайки допълнителния стрес от социално – икономическите трудности на пандемията.

Зависимост от цигарите

Цигарите са едни от най-употребяваните легални психоактивни (наркотични) вещества. В повечето случаи употребата на никотин започва на 12-14 годишна възраст. Първата цигара обикновено предизвиква неприятни усещания – кашлица, гадене, световъртеж, но при продължаване на пушенето, толерансът (привикване на организма към даден наркотик) към тези ефекти се развива бързо и те изчезват.
         Децата и юношите, които са пропушили, обикновено мислят, че по-късно лесно ще се откажат. Те обаче не знаят или подценяват:

  • Рисковете за здравето от тютюнопушене;
  • Вероятността за развитие на зависимост от никотина (физическа и психическа), която е причина за трудностите при отказване от тютюнопушене;

         Физическата зависимост е свързана с настъпване на промени в човешкия организъм след повтарящ се прием на наркотично вещество. За някои деца 4 седмици нередовно пушене или не повече от 5 цигари дневно са достатъчни за развитието на класическите симптоми на никотинова зависимост: “жажда” за цигари, подтиснато настроение, раздразнителност, тревожност, безсъние, затруднена концентрация. Пристрастяването към никотина се обяснява с кратковременно стимулиране на централната нервна система. При всяко “дърпане” на цигарата, към мозъка за 7 секунди се изпраща доза никотин, която кара пушачът да се чувства ведър и превъзбуден, като в същото време има и успокояващ ефект. Това чувство обаче трае само по време на самото пушене и няколко минути след това. Ефектът, който пушачът усеща, е кратковременен и затова той посяга към следващата цигара.
         Средно изпушването на една цигара се състои от 9-10 “дърпания”, така че пушачите на 1 кутия цигари дневно, получават около 200 дози никотин.

Психическата зависимост се отнася до “неутолимото желание” за определено вещество – човек чувства, че не може да съществува без да продължи да употребява съответното вещество.

Пушачът си създава навик да си купува цигари и да пуши:

–           Първата си цигара сутрин с кафето;

–           Когато си почива с чаша кафе; чай или алкохол; след ядене;
         Пушачите, често вярват, че цигарата ги релаксира и им помага да се справят със стреса и депресията, дава им по-голяма увереност и самочувствие. За други – убива времето, когато им е скучно или просто им дава възможност “да правят нещо с ръцете си”. Непушачите също се справят със стреса, даже по-добре, отколкото пушачите. Докато физическата зависимост намалява за няколко дни или седмици (месеци), психическата зависимост може да трае много по-дълго.

Здравните предупреждения срещу тютюнопушенето

         Тютюнопушенето е най-важната причина за заболяване и преждевременна смърт от редица хронични незаразни заболявания. Доказано е, че 80-90% от хроничните заболявания на дихателната ситема; 80-85% от белодробния рак; 30% от всички злокачествени заболявания и 25-43% от исхемичната болест на сърцето са пряко свързани с пушенето. Тютюнът е безкомпромисен “разрушител” на човешкото здраве, оказващ пагубни последици върху всички системи на организма.

НЕРВНА СИСТЕМА

         Тази система е много чувствителна към въздействието на тютюневите отрови. Никотинът (веществото, към което се създава силна психическа зависимост) уврежда нервната система по два основни начини: пряко токсично действие върху нервната клетка и спазъм на кръвоносните съдове, който се отразява върху кръвоснабдяването на мозъка и се проявява с главоболие, виене на свят, отслабване на паметта, намаляване на работоспособността и др. При продължително пушене могат да бъдат засегнати и сетивата: слухът намалява, а зрението отслабва, като се увеличава рискът от катаракта.

СЪРДЕЧНО – СЪДОВА СИСТЕМА

         Около 25% от всички заболявания на сърдечно-съдовата система са свързани с тютюнопушенето. То съкращава средната продължителност на живота на пушача с около с около 10 години.

Всяка изпушена цигара ускорява сърдечната дейност с около 20 удара в минута. Изпушването на 20 цигари дневно се равнява на физическо натоварване, получено при 8 часа колоездене срещу вятър. Така сърцето на пушача се “уморява” и “остарява” по-бързо.
Освен това при тютюнопушене кръвното налягане се повишава с 20 до 40%, което се дължи на учестяването на сърдечната дейност и свиването на кръвоносните съдове.
         Тютюнопушенето ускорява образуването на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове, поради което то е един от най-важните рискови фактори за исхемичната болест на сърцето и мозъчно-съдовата болест. Характерна за пушачите е и болестта на Бюргер, при която се развива болезнено стеснение на артериите на долните крайници, довеждащо до некроза и ампутация.

ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА

Сред най-силно засегнатите от тютюна системи в организма е дихателната. Всмуканият цигарен дим дразни дихателните пътища и предизвиква кашлица и задух. Това обаче са само външните прояви. В белите дробове заедно с никотина постъпват и много други отрови, които причиняват: дразнене и спазъм на гладката мускулатура на бронхите, увеличаване на слузната им секреция и увреждане на ресничестия епител на лигавицата. По този начин се нарушават бронхиалната проходимост и нормалните механизми за очистване на бронхиалното дърво. Развиват се остри, а след това и хронични възпалителни  заболявания, които нарушават белодробната функция.

При пушачите е по-голяма честотата на бронхиалната астма, белодробния карцином и дори белодробната туберкулоза, поради намалената устойчивост на белите дробове към инфекциозните агенти.

ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА

Тази система, посредством устната кухина и дъвкателния апарат е сред първите, които се срещат с тютюневия дим. Особено силно се засягат влизащите в непосредствен контакт с дима лигавици на устните, езика, гласните струни и т.н. Зъбите пожълтяват и лесно се развалят, поради което пушачите имат неприятен дъх. Те също страдат от хроничен гастрит и язвена болест. Тютюнопушенето е и една от причините за развитието на стомашен рак.

ЕНДОКРИННА СИСТЕМА

Никотинът и другите токсични вещества в тютюневия дим упражняват своето вредно действие и върху жлезите с вътрешна секреция (ендокринните жлези). А както е известно, секретите на тези жлези (хормоните) са биологично-активни вещества, които играят изключително важна роля във функциите на различните органи и системи, а оттам и върху общото развитие на организма. Например, под въздействието на никотина надбъбречните жлези отделят голямо количество адреналин в кръвта, което довежда до редица неблагоприятни промени: повишаване на кръвното налягане, учестяване на сърдечната дейност, увеличаване на кръвната захар, извличане на калций от костите и т.н.

ПОЛОВА СИСТЕМА

Доказано е, че тютюнопушенето има неблагоприятно отражение върху половите функции. Промени настъпват както в мъжкия, така и в женския организъм. Мъжете-пушачи по-често страдат от импотентност и намалена оплодителна способност, дължаща се на промяна в качеството на семенната течност. При жените-пушачки са по-чести менструалните смущения (мензисът е нередовен и по-болезнен), безплодието, преждевременното раждане и абортите. Не без значение е и по-ранното настъпване на климактериума с 1 до 3 години, което води до преждевременно остаряване.
Майките – пушачки обикновено раждат деца средно с 250 грама под нормата, а нерядко – с уродства или хронично заболяване. При тези деца се среща по-често и синдрома на внезапната детска смърт. Ако майката продължи да пуши и след раждането, тя въздейства неблагоприятно на детето си и чрез кърмата, която съдържа никотин. Това води до намаляване на защитните сили на новороденото, поради което има голяма вероятност то да се превърне в “често боледуващо дете”.

ОПОРНО ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ

Тютюнопушенето е един от водещите фактори за развитие на заболяването остеопороза. От една страна никотинът потиска функцията на остеобластите – клетките, изграждащи костното вещество в организма, а от друга страна предизвиква ускорено извличане на калций от костите.

КОЖА

Тютюнопушенето състарява преждевременно кожата – тя става сивкава, безжизнена, отпусната. Около устните се появяват хиляди вертикални бръчици и пушачите по-рано добиват старчески вид.

РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Установено е, че около 69 химични съединения в състава на тютюневия дим имат канцерогенно действие. Раковите заболявания се развиват след продължително, многогодишно пушене, предимно в тези органи, които са в постоянен контакт с тютюневия дим: бял дроб, бронхи, трахея, устна кухина, хранопровод, стомах, дванадесетопръстник. С пушенето на тютюн се свързват и раковите заболявания на: панкреаса, бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур, гърдата и др. Рискът за появата на раково заболяване се определя от: генетични предпоставки; възраст на пропушване; продължителност на пушене; брой на цигарите, изпушвани дневно; съдържание на никотин и катран в употребяваните цигари; дълбочина на всмукване на дима и др. Посочените дотук увреждания на органите и системите в човешкото тяло са сред най-честите, обаче не единствените отражения на тютюнопушенето върху здравето на човека. Пушачите разрушават не само собственото си здраве. С дима от цигарата те увреждат и здравето на непушещите около тях хора, т. нар. “пасивни” пушачи. Филтрите на съвременните цигари задържат всмукването на някои от токсичните вещества на дима, но за пасивните пушачи филтри няма. Затова е обяснима появата на главоболие, отпадналост, намалена работоспособност, учестяване на пулса, сълзене на очите у мнозина така наречени “непушещи пасивни пушачи”, пребиваващи там, където се пуши. Особено много страдат от пасивното пушене децата. Техният организъм е силно чувствителен към тютюневите отрови. Децата на пушачите боледуват около 3 пъти по-често от децата на непушещите родители, особено от белодробни инфекции, остри възпалителни заболявания на очите, гърлото и дихателните пътища, астматични пристъпи и др. При тях също е установено отслабване на паметта, а оттам и намаление на успеваемостта в училище. Освен това пушенето на родителите насърчава децата към ранно пристъпване към този “занаят”.