20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Йоддефицитните заболявания представляват глобален медико-социален проблем, който засяга над 1,5 милиарда души в целия свят. Наред с гладуването, йодният дефицит се явява една от главните причини за непълноценното развитие на големи групи от населението. Ето защо Световната здравна организация (СЗО) отделя изключително внимание на този проблем, като стимулира и подпомага въвеждането на широкомащабни програми за ликвидиране на йоддефицитни заболявания в световен мащаб.
Йодът е един от микроелементите в природата, жизнено необходим за пълноценното развитие и растеж на човешкия организъм. Той е главна съставна част на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, които осигуряват обменните процеси в организма, както и нормалните функции на нервната, сърдечно-съдовата и половата система. Йодът е абсолютно необходим за пълноценното развитие на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, за растежа и развитието в детската възраст и пубертета. По време на бременност недостигът на йод причинява аборти, мъртвораждания и тежки вродени дефекти на плода (кретенизъм, глухонемота и др.).

Източници на йод

България е част от Балканския йоддефицитен регион, тъй като голяма част от територията ѝ е с намалено количество йод в почвата и водата. Йодният дефицит и причинените от него заболявания и нарушения могат да бъдат предотвратени чрез системна йодна профилактика. Универсално средство за масова йодна профилактика е йодираната готварска сол, която се използва от населението, в общественото хранене и производството на храни. Съдържанието на йод в нея е съобразено с дневните нужди от йод, като количеството сол, което трябва да се консумира дневно е не повече от 5 гр. Готварската сол, която се предлага в търговската мрежа и се използва в хранително-вкусовата промишленост трябва да съдържа калиев йодат от 28 – 55 мг/кг сол.

От 1980 г. Световната здравна организация провежда масирана кампания за елиминиране на йоддефицитните заболявания в световен план в тясно сътрудничество с УНИЦЕФ, Международния съвет за контрол на йоддефицитните заболявания и представители на хранително-вкусовата промишленост на различни нива.

От първоначалното приемане на Програмата за универсално йодиране през 1993 година, по оценка на УНИЦЕФ, в световен мащаб вече 66 % от домакинствата имат достъп до йодирана сол.

За да бъде профилактиката с йодирана готварска сол ефективна, следва да се спазват следните правила:

• Да се използва само йодирана сол с валиден срок на годност;

• След отваряне на опаковката да се съхранява в плътно затворени сухи съдове, за да се запази йодното ѝ съдържание;

• Да се прибавя в края на термичната обработка на ястията, за да се предотврати намаляването на йодното съдържание;

 • Да се използват йодни или йодсъдържащи лекарства по време на бременност и кърмене само след консултиране със съответния специалист, наблюдаващ бременността и послеродовия период.

Ежедневната употреба на йодирана сол в количество не повече от 5 гр. (1 чаена лъжичка) предотвратява йоддефицитните заболявания.

С използването на йодирана сол България постигна успех в елиминирането на йоддефицитните заболявания, като от 23 % през 90-те години на миналия век те спаднаха до 2.8 %, което е под равнището на значимост за общественото здраве.

През 2007 г. България беше сертифицирана официално с писмо от СЗО, Международният комитет за контрол на йоддефицитните заболявания и УНИЦЕФ като страна, елиминирала йодния дефицит и йоддефицитните заболявания като здравно–социален проблем.